Защо да си „съвременен“ означава да не прилепваш към своето време? Какво общо имат с това Ницше, Барт, Манделщам, астрофизиката, модата, травмата?

Какво е „диспозитив“ – култово понятие на хуманитаристиката днес, което почти никой не обяснява? Как редом с въвелия го Фуко застават Хайдегер, Бодрияр, древните гърци?

Дали „творчество“ е акт на съпротива, при който са еднакво важни моженето-да и моженето-да-не? Какво общо имат с това Дельоз, Витгенщайн и Аристотел?

Ако „В началото бе словото“, дали словото не е било… заповед? И защо това осветлява по нов начин цялата западна култура? Къде са в тази история Хайдегер, Дерида, Хобс, Остин, логици, езиковеди, романисти?

В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията.
Освен полезни за хуманитари от всякакъв вид, есетата са удоволствие за всеки буден ум.

Джорджо Агамбен е световноизвестен философ, един от най-забележителните в световен план интелектуалци, познат на български език досега с изданията от „Критика и Хуманизъм“ на три части от легендарната му поредица „Homo sacer“ и с есеистичната му книга „Идеята за проза“.

Няма добавен откъс от книгата!