Вашата количка е празна!
Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати
Книгата проследява посмъртната съдба на Апостола в българското национално съзнание. Разкрит е начинът, по който се формира и променя представата за Левски, каква е ролята му в българската история и душевността на нашия народ, какъв е фокусът, през който различните епохи и идеологии четат наследството му, има ли мостове и приемственост между тях. Защото, независимо от идейните и естетически предпочитания на авторите (няма значение дали те са учени, журналисти или творци на изящната словесност) всички търсят „своя Левски“ - тенденция, която не се наблюдава при нито една от другите значими фигури в националния исторически пантеон. И не на последно място, защо българският народ избира именно Левски, а не Ботев, Каравелов, Раковски, Стамболов, или пък някой от средновековните владетели за свой върховен национален герой. Защо точно в Левски се концентрира всебългарската почит?
Ивайло Христов
Ивайло Ангелов Христов е български театрален и кино актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ.
Роден на 10 декември 1955 година в София. Шампион на България по водна топка с „Левски“ (1971). Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 година в класа по актьорско майсторство на проф. Сашо Стоянов.
По разпределение работи в Държавния театър в Сливен (1980-1985), а след 1986 година в Театъра на българската армия. Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката „Самотният запад“ от Мартин Макдона, пак там поставя и като режисьор спектаклите „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер и „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис.
Играл е в пиесите „Нощно съжителство“, „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“, „Носорози“, „В очакване на Годо“, „Гувернант“, „Вишнева градина“, „Женитба“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и др.
Като режисьор е поставял пиесите „Човешки глас“, „Случайната смърт на един анархист“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Подземни тайни“ и „Нощта на рокендрола“. В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 г. в класа на проф. Стефан Данаилов, е поставял пиесите „Опера за три гроша“ и „Буре барут“.
Като един от основателите на театралната награда „Аскеер е реализирал документалния филм „Аскеер“ 92 като режисьор и сценарист.
Няма добавен откъс от книгата!