Нощем, когато ми се струва че спя, не спя. На ръба на съня умът ми превърта случилото се през годините. Мислите образуват фрагменти - за тъгата и усмивките, за щастието и препятствията пред него.
Думите се превръщат в малки резервоари за сила. Надявам се написаното от мен да бъде полезно и на други, които преминават през лъкатушещите пътища на живота.
„Заедно ще се справим!“ - това казват близките ни, когато ни връхлети житейско земетресение (болест, загуба на работа, на любов, на близък човек, парична криза). Не, не става така. Първо всеки сам трява да се справи - да се хване за косата и да се издърпа от блатото. После сме готови да приемем помощта на другите.
Животът продължава - оригинален и увлекателен. От нас се иска да го изживеем.
English
