Навлизането в мистериите на траките чрез тяхната астрология не е най-удачният вариант да проникнем добре в дълбочината и пространността на знанието им. Всичко, достигнало до нас по един или друг начин (основно чрез легендите им, които Гърция пресъздава като свои), е забулено и закодирано до неузнаваемост. Откриваме го като изящен предмет, като посмъртна маска, озадачаващ ритуал и т.н. Удивлението ни е единствената форма за окачествяване – нямаме ясно установени реални критерии в тракологията, които да позволят изследване в характерен порядък, присъщ единствено на този етнос, религия, бит и култура. От печата върху един съд датираме цяла епоха, от сходствата на творческото въображение окачествяваме нива на духовност и умения. Случайно попаднал в погребението предмет става недоказан еталон за дълги интерпретации и изводи. Един недоказан труд става опорна точка за следваща също толкова недоказана интерпретация. Като прибавим и преднамереното насочване от заинтересовани по една или друга причина среди, въпросът става крайно противоречив и дискусионен. Опитът ни да пресъздадем запазеното от устните предания тайно знание на траките има само тази цел – да се разкрие една от фундаменталните посоки на духовното съзнание на траките. Темата „Пътят на пробудената душа“ би трябвало да се разглежда след тайните на химните на Орфей, на мистичния поход на Аргонавтите, мистериите на Дионис и т.н.
English
