Вашата количка е празна!
За фотографията
Снимката не е само резултат от сблъсъка на събитието и фотографа; самото снимане е събитие и то ти дава изключителни права - да се впуснеш, да посегнеш, или пък да пренебрегнеш случващото се. Чрез намесата на фотоапарата намира израз чувсвото ни за ситуация. Вездесъщото присъствие на фотоапарата внушава, че времето се състои от интересни събития, които заслужават да се заснемат. Това пък автоматично ни дава усещането, че всяко събитие, каквото и да е от морална гледна точка, след като веднъж е започнало, трябва да тече докрай - така че на тоя свят да се роди нещо ново: снимката.
Сюзан Зонтаг
Сюзън Зонтаг (1933–2004) е американска писателка, режисьор, учител, политически активист и автор на художествена литература и есеистика в областта на философията, литературната критика, културологията, фотографията и други.
Сюзан Зонтаг е родена през 1933 г. в Ню Йорк. Учи в Чикагския университет, в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. Известни и четени по цял свят са произведенията й в областта на теорията на литературата и изкуството ("Срещу интерпретацията", 1966, "За фотографията", 1975), както и книгите й, посветени на проблемите на съвременно западното общество ("СПИН и неговите метафори", 1988, "Болестта като метафора", 1989, "В Америка", 1999). Сред по-известните й романи са "Благодетелят" (1963) и "Аз и тъй нататък" (1990).
На 17-годишна възраст, след десетдневен ухажване, Зонтаг се омъжва за писателя Филип Риеф, който е бил преподавател по социология в Чикагския университет; бракът им трае осем години. Докато учи в Чикаго, Зонтаг посещава лятното училище, където преподавал социолога Ханс Хайнрих Герт, с когото се сприятелява и впоследствие той й повлиява върху изучаването на немските мислители. След завършване на степента си в Чикаго, Зонтаг преподава английски език в университета в Кънектикът за учебната 1952-53 година. Тя посещава университета в Харвард, като първоначално изучава литература с Пери Милър и Хари Левин, преди да премине във философия и теология на Пол Тилих, Якоб Таубс, Рафаел Демос и Мортън Уайт. След като завършва магистърска степен по философия, тя започва докторантски изследвания в областта на метафизиката, етиката, гръцката философия и континенталната философия и теология в Харвард.
Зонтаг е удостоена с награда от американска асоциация на университетските жени за академичната 1957-1958 година в колеж "Св. Ана" в Оксфорд, където тя пътува без съпруга и сина си. След известно време тя се прехвърля в Парижкия университет през 1957 г. Там Зонтаг общува с експатрирани артисти и академици, сред които са Алън Блум, Жан Уайл, Алфред Честър, Хариет Сомерс и Мария Ирена Форнес. Тя отбеляза, че времето, прекарано в Париж, е може би най-важният период в живота й, където осигурява основата на дългото си интелектуално и артистично обвързване с културата на Франция. През 1959 се мести в Ню Йорк, за да задържи сина си и да преподава в университети, докато нейната литературна репутация нарасва.
Умира през 2004 г.