Вашата количка е празна!
В един след полунощ е светло
В пристанището най-близкият кораб свети с всичките си светлини. Над него виси бяла самотна луна. Странно, по пълнолуние и човешката душа е по-самотна отвсякога. Пътува ѝ се нанякъде.
Отвъд реалността протръбяват дълбоки сирени, сред потайна мъгла - сякаш гибелни кораби притворно молят да ги спасиш. Но ти си пуснала котва в съня, самата си кораб и молиш за малко спасение. По пътя навътре...понякога...като кораб в мъгла.
Някои неща, които ми даде, времето си ги взе. Други остават. Благодаря за щедростта и разума, с които Вселената дава и...отнема. Във всичко има смисъл, който не всякога разбираме. Може би е достатъчно да знаем, че той е в онова, което ни прави по-силни, но и по-слаби.
Керана Ангелова
Керана Ангеловае родена в село Бродилово, само на пет-шест километра от морето, в мистичната планина Странджа – задължително го съобщава най-напред в справки за биографията си, понеже счита, че родното място е много специално нещо – то е онази точка на земното кълбо, което е проекция на замисъла всеки от нас да съществува – тук и никъде другаде.
Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
„Лято”, поезия, 1982 год. , „Подземна река”, поезия,1988 год., „Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., „По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., „Елада Пиньо и времето” – 2003 год., „Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. „Вътрешната стая”, роман, 2006 год., „Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.
Няма добавен откъс от книгата!