Вашата количка е празна!
Улица „Каталин“
Тиха улица в Буда, където едно до друго живеят три приятелски семейства: овдовелият майор Биро със сина си Балинт и икономката госпожа Темеш, зъболекарят Хелд със съпругата и с дъщеря си Хенриет и учителят Елекеш със съпругата си и двете си дъщери – Ирен и Бланка. Съдбите на трите семейства се преплитат през 1934 г., но само десет години по-късно всичко ще се промени за всички. Хелд и съпругата му ще бъдат отведени, дъщеря им ще бъде убита, а майорът ще падне в бой. След войната къщите на трите семейства ще бъдат преустроени в дом за стари хора. Неспокойният дух на Хенриет обаче ще остане и след смъртта като сянка, но и във физическа форма от плът и кръв и ще проследи всяко събитие от живота на оцелелите.
Улица „Каталин“ е символ на невинните и непокварени години от детството, на безгрешната младост. Тази идилична картина ще бъде разрушена от историята, от епохата на Хорти, а след нея и от грубата реалност на войната, в която ще потънат къщи, улици, страни, всякакви благородни човешки чувства и любов. Преживелите това също не са допуснати до Рая, защото са прегрешили, като не са се противопоставили на злото. Остава им само надеждата, че поне в сънищата си ще могат да се завърнат на улицата от детството, на своята улица „Каталин“.
Магда Сабо
Магда Сабо, която спечели българските читатели с „Вратата“ и „Улица Каталин“, е най-известната и най-превежданата унгарска писателка от ХХ век. Родена е през 1917 г. в Дебрецен. Започва кариерата си като поетеса, но успехите и признанието идват с прозаичните й творби („Фреска“, „Кажете на Жофика“, „Абигейл“, „Сърната“, „Старомодна история“, „Карнавал“, „Вратата“, „На Елиза“ и др.). В голяма част от романите си Сабо извежда на преден план силни женски характери в сложни човешки изпитания на фона на исторически събития, на които авторката е свидетел.
Няколко от романите й са с автобиографични елементи, а действието в тях се развива в любимия й роден град. Книгите й са преведени на 42 езика. „Вратата“ попада в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Знак на признание за творчеството й са престижните награди „Кошут“ (1978), "Агнеш Немеш-Над" (2000), "Прима примисима" (2003). Умира през 2007 г. на деветдесетгодишна възраст с книга в ръка.