Отворих врата към Бер в момент на лично освобождаване, когато се отказах от страха да обичам. Винаги съм вярвала, че любовта е решение на всички трудни въпроси и изпитания, които животът задава. Създадох Бер и я обикнах. Създадох я силна и едновременно с това уязвима, защото в крехката тъга и чувствителност на всяка жена има дълбока красота. Посвещавам „ Врата към Бер“ на всички нейни читатели, които не се страхуват, че в любовта ще бъдат наричани луди.
Яна Борисова
Всички, които ме познават, обичат живота ми. Но аз... Аз, която се смятах за прекалено умна, глупаво затварях всички прозорци към него и го лишавах от свежест, ядосвах се на съдбата си, на себе си. Сега ми се връща. Играех си с живота така, както влизах в любовна игра – фриволна, въздушна и загадъчна. После му казвах, че не съм за него и затварях вратата. Избирах тъмнината пред светлото и само радостта, която изпитвах, гмуркайки се към морското дъно, ми помагаше да отскоча от дъното на душата си – там, където прибирах утайките на тъгата. Наистина е толкова прекрасно някой да ме иска, но винаги си представях колко голям ще е ужасът на мига, в който „Обичам всяка секунда с теб, Бер!“ ще се превърне в „Не знам кога ще дойда...“ или „Не ме чакай днес“. Сега искам да се прибера и да заспя. Да забравя. Последните години се уча на това: да забравям. Сега си мисля – не е ли безценно да помним всичко, което ни прави живи...
English
