Вашата количка е празна!
Т като Ташкент
Нов роман на Христо Карастоянов, разкриващ един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история
Новият роман на Христо Карастоянов „Т като Ташкент“ може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“. Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на „Кукувича прежда“.
С „Т като Ташкент“ авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и правдиво нейно тълкуване по художествено фикционален път.
Младен Влашки
Разказът проследява съдбата на български журналист, който с опеката на Държавна сигурност е допуснат в началото на 50-те години на ХХ век до дълбоко засекретени архиви, свързани със събитията в България от 20-те години на ХХ век. Разкриването на документалната истина за тях го отвежда до неочаквани срещи с фигури на миналото, но и до въпроса за съдбата на онези, които знаят истината. В един свят на задкулисие, в което дългата ръка на съветските тайни служби реди картите на българския публичен живот, независимо преди или след девети септември 1944, носителите на истината и на достойно поведение са обречени, а политическите играчи, които се възползват от ситуацията, пишат историята със своето дълголетие и липса на морал.
Младен Влашки
Христо Карастоянов
Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград.
Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Сега е пенсионер.
Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги (като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). През последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014); общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излезе от печат новия му роман „Послепис”.
По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
Женен, има син и внуци.
Живее в Ямбол.
Няма добавен откъс от книгата!