Роман, в който един велик художник оживява не в биографичното, а в литературното пространство. Докато четем, чувстваме: щом някъде назад в своя деветнайсети век Ван Гог е простенвал от болка или от възторг, в своето време ще простенем и ние поради същото негово преживяване. Една среща през времената може да се осъществи тъкмо по този начин: върху крилете на творческата емпатия…

„Слънчогледи за Мария“ е роман за невидимата бариера между времената и за деликатното преминаване отвъд нея. Чрез болката – другото име на любовта. Мария. Стефан. Винсент. Родени са в различно време. Но се познават. Нямат съмнение нито в съществуването един на друг, нито в своята предопределеност един за друг. Събитията, които дават живот на тримата -- далечни и така съдбовно близки -- се повтарят и преплитат, силни и разтърсващи, необяснимо еднакви. Отекват между времената и пронизват сънищата. Цветовете, символите и думите преминават пространствените ограничения и правят героите възможни един за друг. И напомнят, че единственото, което можем да направим за себе си, е да не се отказваме от любовта -- въпреки насилието, агресията, самотата и болката на света. Защото, както казва Ван Гог, „животът без любов е безнравствено и греховно състояние“. 

Няма добавен откъс от книгата!