Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна – в Балкана.
Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната й майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба й Дана, предала й дарбата да твори с ръцете си; с прабаба й Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.
Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка“ се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че реалността е истинският спасител.