Вашата количка е празна!
Любов, подслон, храна и вода
Книгите са като хората, някои са кисели, други горчат, трети са соленосладки. А четвърти се скитосват без цел и посока по света. И заразяват с откровението си. Човек не може да не се разкрива в писането си. Разкриване напълно, безусловно и абсолютно. Такова е то и в „Любов, подслон, храна и вода“. Въздейства обезоръжаващо. После няма място за обвинения и осъждане - или го харесваш, или не. Въпросът е да му дадеш поне един шанс. Разказите са сортирани по настроение - обикновени, хумористични, параноични (от Централата), а накрая е поемата. Туристическа поема. Тя е ключовата в книгата, не се съмнявайте. Дори може да почнете от нея, а за четящите отзад-напред си е тъкмо на място.
Николай Фенерски
Роден съм в Архангелск на 13 септември 1974 г. Израснах в Бяла Слатина. Във Велико Търново завърших славянска филология.
Майка ми е родена в село Чилик, област Алма Ата, Казахстан. Нейният баща бе погребан във Висбаден, Германия, откъдето е родът му. Дядо ми по бащина линия е от село Соколаре, Белослатинско. Баба ми по баща е от Кнежа. Баба ми по майка беше украинка. Имам и полска кръв. Това е произходът ми, от там са корените ми. Затова най-досадният въпрос, който съм чувал, е откъде си. А с него започват почти всички разговори. Харесва ми да се чувствам селянин от планетата Земя.
Публикувал съм стихове в студентския алманах „Пир“, разкази във в. „Артфорум“, в старозагорския вестник за култура „Литературен глас“, във в. „Сега“, „Стършел“ и в сп. „Съвременник“. През 2000 г. спечелих втора награда в конкурс за къс разказ на в. „Артфорум“ (първа не бе присъдена). Работил съм най-продължително като учител по български език и литература. Превеждам от руски и словашки език. В момента съм сценарист в предаването „Щаба на еволюцията“ по TV7. Членувам и помагам в НПО „Първи юни“, гр. Бяла Слатина.
Няма добавен откъс от книгата!