Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: „Ще пиша книга за теб.”
Той ме погледна ококорено и рече: „Мърррр...”
Иначе казано – съгласи се. И само дето не каза: „Ама ти още ли не си я написала?”
„А за мен? – погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата?”
„Да, разбира се, че те има и теб – ти си много важен в тази история – успокоих го. – Нали ти възпита Гелето.”
Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси – котарака-аристократ с най-хубавите зелени очи на света.
Разбира се, разговорът беше въображаем – те ми казаха всичко това само с поглед. Колкото и да са невероятни, още не могат да говорят – макар че един от човеците се опитва да ги научи и Джеси веднъж почти каза „мама”. Опитите продължават... и кой знае, може пък някой ден...
English
