„Хрътката е особена поро­да, която се отличава с удивителната упоритост да преследва дивеча. Нейната емоционална възбуда по време на лова е толкова силна, че примесена с постоянството й, достига до пълна безпощадност, което означава до съвършено безпристрастие. Хрътката не мрази животното, което гони, тя просто се подчи­нява на вътрешното си убеждение, че в залавянето е смисълът на подарения й живот. Тя е съдбовно закрепостена от природата да преследва и да хваща. Както сега е модерно да се казва... това е нейната карма“ – така авторът характеризира своя герой. Той е пред пенсия, един от малкото следователи в милицията, който притежава прозорлив ум, любопитство и професионализъм, но най-важното – съхранен личен морал и безпределна честност. Точно по тази причина Хрътката е недооценен. Вмислен в себе си странник, „бяла врана“ в неморалното и прогнило общество, той се усеща изхвърлен, направо декласиран, защото носи и проявява в същността си вината на разложилото се социалистическо общество. И в своята работа, и в личния си живот Хрътката е полезен, но остава неразбран, нещастен и драматично, болезнено  отхвърлен.

Няма добавен откъс от книгата!