Вашата количка е празна!
Градината на очакванията и отсрещната врата
Преди време една журналистка от радиото ме покани да избера песните за предаването, в което трябваше да си приказваме някакви умни думи. Изброих няколко песни, които ми харесват. Осъзнавах, че нямат нищо общо помежду си, но това си бяха мои любими песни и дори се притеснявах, че не успях да включа повече. Самото радиопредаване за мен беше малко разочароващо. От имената, които бях споменала, бяха подбрани други песни – непознати за мен, чужди и почти неприятни за слушане. И всичко това се оказа допълнено с малко ранна опера, която също нямах предвид. След предаването журналистката ми каза: „Кристин, нямах представа, че изборът ви е толкова среден. Немузикантски. Та това, което ми изредихте, бяха просто хитове. Другите преди вас си избираха джаз, класика, авторска музика...“
Значи това е бил проблемът: моят вкус, който е трябвало от любезност да бъде донякъде зачетен, но всъщност поправен, подобрен и издигнат до нивото на срещата. Екипът на радиото, притеснен за стила на предаването, е минал през иглени уши, за да го опази.
Натъжих се. Не защото смятах, че „драгият слушател“ ще се почувства по-щастлив, ако чуе точно „моите“ песни – аз не съм музикант и не съм мислила, че от мен се очаква да се състезавам по композиционни тънкости с невидими конкуренти. Натъжих се, защото ме бяха попитали коя е моята музика.
Ако ви е страх, че нещо няма да ви хареса, не питайте. Ако сте готови да приемете някого такъв, какъвто е, питайте го за всичко. Само нека не ни се налага да лъжем за това, което обичаме. Защото един ден ще се събудим между чужди предмети и ще разберем, че не можем да се събудим.
Кристин Димитрова
Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега работи като старши асистент в катедра „Чужди езици". През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. „Труд“ – „Арт Труд“.
Автор е на много книги с поезия и белетристика, както и на сценарии: „Козел“, по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), „Етиен“, по идея на едноименния й разказ, в съавторство с режисьорката Светла Цоцоркова (2007).
Кристин Димитрова е съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, „Анаграмата“ (1999). Носител е на наградите на в. „Труд" за поезия (1996); награда за поезия на в. „Век 21“ (1997); „Златната метафора“ на изд. „Аб“ (1997); „Иван Николов“ на изд. Жанет-45 (1997); втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998); трета награда за фантастичен разказ „Аргус“ (2001); награда за разказ на в. Труд (2003); награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003). Като редактор на „Арт Труд“ получава отличие на Асоциация Българска книга – „Рицар на книгата“ за „журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България“ (2006), а като преводач – наградата на Съюза на българските преводачи в раздел поезия за превода й на Джон Дън (2004).
През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. „Инк“ за писане на роман като част от международната програма „Митовете“ на шотландското издателство Canongate. Резултатът е „Сабазий“. През 2006 г. сценарият „Козел“ е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия.
Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирландия, Исландия, Италия, Канада, Литва, Македония, Полша, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Унгария, Холандия, Хърватия и Швеция.