Преди повече от три десетилетия Милан Кундера пише: „Средна Европа не е държава. Тя е култура или съдба“. През 80-те години на миналия век той и други знаменити писатели емигранти и дисиденти като Данило Киш или Дьорд Конрад превръщат Средна Европа в красива културна утопия. Оттогава тя не е изгубвала привлекателността си на престижно културно пространство и на вълнуващ литературен сюжет. Доказват го написаните в началото на XXI век есета на трима от най-известните днес източноевропейски автори - Анджей Сташук, Юрий Андрухович и Яхим Топол, включени в книгата.
В БЕРЛИН бяхме на литературно четене и с Юрий Андрухович. Сташук от ранни зори помъкна със себе си из целия Берлин бутилка шнапс. Поизпихме я на самия подиум. (...) Тогава, в Берлин, грабнах бутилката му и точно както е описано в „Москва-Петушки“, взех да я изливам в гърлото си. Докато не светнаха прожекторите. И за миг не пуснах от лапите си бутилката на Анджей. Юрий ми изсъска: „Осто-рожно!“. Руската реч подчерта колко много се тревожи за мен. Направо ме трогна! Ние сме писатели, които се подкрепят. В рецензиите след участието ни писаха за нас, че сме нещо като мъдреци от Изтока и варвари пред крепостни порти. Майтап.
ЯХИМ ТОПОЛ СУПЕРМАРКЕТЪТ НА СЪВЕТСКИТЕ ГЕРОИ
САМО АКО някой можеше да спаси света от миналото! Да се постигне лекота, волност, чистота, да се намери амнистия в амнезията! (...) Всъщност и миналото, и бъдещето са извън обсега ни. Ние не сме нито тук, нито там. Те са бездни, които ни гледат с презрение и изпитание. Може би ние гледаме в бездната (както пише в готическите романи - не сме в състояние да откъснем поглед)? Как да намерим сила в себе си и да им обърнем гръб?
ЮРИЙ АНДРУХОВИЧ
ЦЕНТРАПНО-ИЗТОЧНА
РЕВИЗИЯ
ДА, ОТ ТОВА се състои моята Европа. От подробности, от дреболии, от няколко-секундни случки, напомнящи филмови етюди, от проблясващи частици, които се вихрят в главата ми като листа на вятър и през тази вихрушка от епизоди просветва картата, просветва и пейзажът. Става така, защото моята обсесия винаги е била географията и никога историята, с чието едро, полумъртво и поразвалено туловище по нашите земи се хранихме толкова дълго. Затова пък географията ни е дадена като просветление и е едно от малкото неща, които не сме успели да прецакаме,
АНДЖЕЙ СТАШУК КОРАБЕН ДНЕВНИК
English
