Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между града и малките нашественици, между цивилизования свят и другия – различен и непознат? Действително ли у децата жестокостта съществува естествено, както твърди авторът, който не вярва в мита за детската невинност? Какво не съумява да даде Сан Кристобал на чуждите и своите деца? И дали тези „други“ деца не посяват семената на различен ред, на нова, смътно зараждаща се цивилизация?
От време на време се появява някой писател, който не се ограничава да регистрира нещата, а създава нова реалност, способна да хвърли светлина върху най-тъмните ни мисли. Кафка прави това. Бруно Шулц го прави. А сега и Андрес Барба. Едмънд Уайт.
Романът е носител на престижната награда „Ералде“ и е преведен на 17 езика.
„Рядка метафизична интелигентност, едновременно прецизна и екстравагантна, омекотена от човешка нежност.“
Айриш Таймс.
English
