Когато шестнадесетгодишният Алфред Розенберг е извикан при директора заради антисемитските си речи, наказанието му е да научи наизуст част от автобиографията на Гьоте. Розенберг е изумен да узнае, че неговият кумир се е прекланял пред един евреин – философа Барух Спиноза, живял през XVII в. И не само Гьоте. Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше – всички големи модерни философи са били повлияни от неговите идеи. Дори след години, когато се е превърнал в един от най-приближените на Хитлер и пламенен идеолог на нацизма, Розенберг продължава да е обсебен от проблема Спиноза.

Барух Спиноза също е имал проблем. През 1656 г., когато е само на 24 години, той е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради неортодоксалните си възгледи. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си за религиите и политическото управление той е изпреварил времето си с няколко столетия.

Преплитайки житейските съдби на Спиноза и Розенберг, Ървин Ялом изследва светогледите на двама влиятелни мъже, променили историята и мисленето на не едно поколение. От едната страна е Спиноза – най-свободомислещият, космополитен човек, поставил разума над вярата и социалното положение. От другата страна е неговият антипод: Розенберг – идеологът на нацизма. Единият е посветил живота си на търсенето на истината и философията на морала, а другият – на омразата и унищожението. Най-светлото срещу най-тъмното лице на човека.