Миленко Йергович (1966, Сараево) е завършил философия и социология, но от десетилетия се занимава с писане; книгите му са преведени на повече от 20 езика. Роден е в Босна, а от 1993 г. живее и работи в Хърватия. Дебютът му на литературната сцена е поетичен: стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), за която получава две важни отличия за поезия – Иван Горан Ковачич и Мак Диздар. Следват още две стихосбирки, но и много проза – както художествена, така и публицистична. Книгата, която му носи световно признание, е Сараевско Марлборо (1994) – сборник с любовно-военни, хумористично-отчаяни разкази, чийто фон е разпадът на Югославия и трагичната Босненска война. За него Йергович получава международната литературна награда за мир Ерих-Мария Ремарк и хърватската Ксавер Шандор Джалски. Сред по-нататъшните му произведения са сборниците Каривани (1995), Иншалах, Мадона, иншалах (2004), събраните му статии в Наци бонтон (1998) и Историческа читанка (2000), романите Дворци от орехово дърво (2003), Рута Таненбаум (2006), Волга, Волга (2009) и други. Романът му Буик Ривера (2002), издаден и в България, е екранизиран от режисьора Горан Русинович през 2009-а. През 2012 г. Йергович печели ежегодния приз за централноевропейска литература Ангелус със Сърда пее по здрач на Петдесетница.
Мама Леоне е третият сборник с разкази на Миленко Йергович: преведен е на английски, немски, испански, италиански, словенски, а през 2002 г. е удостоен в Италия с престижната награда Гринцане Кавур. Състои се от две части на пръв поглед несходни части. Първата, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, разказва ключови събития от ранното детство на Йергович, поделено между Сараево и Дървеник (село на Адриатическото крайбрежие) – Times Literary Supplement дори нарича съвкупността от първия цикъл разкази “много духовит, провокиращо остроумен роман с доза носталгия”. Втората част, В този ден завърши историята на едно детство, изоставя света на симпатичните детски страхове, предадени от гледната точка и ръста на малко момче, и в шестнайсет независими истории на босненци, косвено, но грубо засегнати от войната, въвежда света на сбъдващите се ужаси на възрастните.
English
