„Крематорът“ е най-известната книга на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. За „Крематорът“ е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите.