Фантастичните „космически комедии“ на Калвино не са в общоприетия смисъл научна фантастика, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати. В тях авторът помирява литературата с науката и митовете и чрез един фиктивен разказвач „пътува“ във времето от сътворението на Вселената до наши дни.

Както казва в предговора си Божан Христов, преводач на тома, „Итало Калвино свежда човешкото познание до една класическа космогония, в която малкото действащи начала си противостоят: пламък и кристал, крайно и безкрайно, ред и хаос, и го подтикват да търси напразно, при цялата множественост от привидности, хармонията на реалните отношения между човека и природата. А там, където спекулацията не помага, на помощ на писателя идва фантазията – онази неимоверна фантазия на Калвино, която изчерпва възможностите на човешкия ум и сякаш иска да ни докаже, че големият писател може да твори и без вдъхновение.“

А Ролан Барт казва за Калвино: „В изкуството на Калвино и в прозиращото у човека според написаното от него, има – нека си послужим с тази дума от XVIII век – чувствителност. Би могло да се каже също човечност, бих го нарекъл почти доброта, ако думата не бе твърде нескромна: сиреч във всеки момент има ирония, но тя никога не наранява, никога не е агресивна, има дистанция, усмивка, съпричастие.“