Вашата количка е празна!
Китай в десет думи
Китай в десет думи е текст от голяма важност за приближаването до тази необятна страна, толкова незаобиколима в международните отношения, колкото и сложна и разнолика във вътрешността си.
Федерика Чекарели, Културифичо
Ю Хуа е писателят, който днес представлява най-добре съвременната китайска литература.
Симоне Пиерани, Ил Манифесто
С красиво разказване, внимателна аналитичност и на места лична смелост в тази книга Ю разкрива тъмната страна на китайското икономическо „чудо“.
Стивън Пул, Гардиън
Едно от великолепните качества на тази книга е, че Ю Хуа не само излага случилото се пред очите му по време на Културната революция, а и го съпоставя със съвременната реалност, при което покъртителният извод е, че все още няма същинска промяна.
Лиу Юн, Радио Свободна Азия
Улавя самата сърцевина на това какво означава да бъдеш китаец. Ако си мислите, че познавате Китай, тази книга ще ви накара да размислите. Ако ли пък не го познавате – тя ще ви обрисува една страна, която не прилича на нищо, за което сте чували от пътешественици или което сте прочели в новините.
Мелани Къркпатрик, Уолстрийт Джърнъл
Ю Хуа
Ю Хуа е роден през 1960 г. в гр. Ханджоу в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести и по негови думи голяма част от детството му преминава в болнични коридори насред кофи с кръв, миризма на дезинфектанти и безкрайни стенания. На осемнайсет, след като завършва средно училище и не намира достатъчно амбиция да продължи в университет, е разпределен като помощник в зъболекарски кабинет, който самият той нарича „зъбарница“, защото е просто място за вадене на зъби и нищо повече. В мемоарното си есе Как от зъболекар станах писател Ю Хуа описва как там прекарва най-скучните пет години от живота си, през които научава две съществени неща: че на света няма по-неживописно място от човешката уста и че безцелното шляене е част от длъжностната характеристика на творците от Дома на културата, които току минават край зъбарницата. Вече окончателно разбрал, че не става за лекарска работа (понеже там „едно е винаги едно, две е винаги две“ и няма никакво място за въображение), и след като преценява, че не го бива нито в композирането, нито в рисуването, Ю Хуа решава да се захване с писане, за да се домогне до лелеяното лентяйство в Дома на културата.
Няма добавен откъс от книгата!