„Когато затварям последната страница, ме наляга мъка, че се налага да напусна живия свят на този текст.“
Инга-Лина Линдквист, „Афтонбладет“
„Ако тази година излезе роман, който да надминава този, 2022-ра ще влезе в историята като историческа година за шведската литература.“
„Дагенс Индустри“
„Живеем толкова много животи, побрани вътре в нашия живот – по-малки животи с хора, които идват и си отиват, приятели, които изчезват, деца, които порастват. И аз никога не разбирам кой от моите животи всъщност е рамката.“
Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие.
Това е роман с четири портрета и хиляди детайли – за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката?
English
