Кривото огледало на перестройката

Трийсет години след разпадането на Съветския съюз прозаикът Александър Проханов припомня драматичните събития, белязали края на една от мощните и значими държавни федерации.

Авторът, който е и прототип на главния герой в романа, пресъздава лабиринт от сюжетни линии, емблематични за последните години на СССР – войната в Афганистан, финала на горбачовско-явлинската перестройка, пуча и ролята на Борис Елцин, разгрома на Държавния комитет за извънредното положение и неговите малодушни членове, кървавия поход на танковете през центъра на Москва, надеждите и опустошението на част от интелигенцията, почувствала се предадена и обезверена.

Драматизмът на личната любовна история на писателя Куравльов със съпругата на офицер, воюващ в Афганистан, е преплетен с дълбоката му привързаност към семейството и споровете с порасналите му синове, поставящи въпроси за режима в Съветския съюз.

Романът представя различна гледна точка за промените в Русия от края на ХХ век. Голяма част от героите са реални личности – идеологът на перестройката Александър Яковлев, секретарят на ЦК на КПСС и шеф на ракетно-космическия отрасъл Олег Бакланов, първият секретар на Съюза на писателите на СССР Георгий Мокеевич Марков, писателите Юрий Бондарев, Евгений Евтушенко, Михаил Шолохов и др.

Според руската литературна критика романът на Проханов има не само художествена, но и документална стойност и ще бъде ценен източник за историците, които ще изследват перестройката и процесите в Русия на прелома на ХХ и ХХІ век.

Александър Проханов е руски писател, член на секретариата на Съюза на писателите на Руската федерация и автор на повече от 30 романа и сборника с разкази. Той е главен редактор на руския крайно десен (или радикално-реакционен) вестник „Завтра“ („Утре“), който съчетава ултранационалистически и антикапиталистически възгледи.