Вашата количка е празна!
Аз, която не познах мъжете
„Аз, която не познах мъжете“ е модерна класика и завладяваща дистопия, която поставя дълбоки въпроси за свободата, самотата, страха и надеждата.
Четиридесет жени живеят затворени в подземие, без да знаят защо са лишени от свободата си. Пазачите им никога не говорят, а светът отвъд стените постепенно се превръща в далечен спомен. Най-младата сред тях не помни нищо от живота преди затворничеството – тя никога не е познавала любовта, слънчевата светлина или истинската свобода.
Когато един ден вратите на клетката се отварят, жените се озовават в непознат и пуст свят, в който сякаш са останали единствените хора. За младото момиче свободата е едновременно дар и изпитание, а пътят към опознаването на самата себе си тепърва започва.
Със своята философска дълбочина и въздействаща атмосфера романът разчупва традиционните представи за дистопията и се утвърждава като модерна класика, която изследва човешката природа, паметта и непреходната способност да откриваме надежда дори в най-голямата самота.
Жаклин Харпман
Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929-2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда „Медисис“ за романа „Орланда“ (1996), на белгийската награда „Виктор Росел“ за „Кратка Аркадия“ (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа „Успението на любовниците“ (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик.
Няма добавен откъс от книгата!