Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан „будител на духове“, включително мащабната поема „Христос на Веласкес“, която той пише повече от седем години. Сред множеството въпроси, които живите образи и идеи на Унамуно пораждат, се откроява един: за смисъла на човешкото съществуване и това „да обичаш, да страдаш и да не очакваш отговор“.