Вашата количка е празна!
Врящото гърне
"Врящото гърне" е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник – все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно.
Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, сред които на първо място страстта към парите и към властта, която те осигуряват. Този дом, тази кухня на парадните салони, представлява всъщност истинско врящо гърне на интриги, клюки и пороци, представено от гения на Емил Зола с жестоко откровена убедителност.
Емил Зола
Емил Зола е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.
От 1862 до 1866 Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.
Умира на 29 септември 1902 в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести.
Няма добавен откъс от книгата!