Вашата количка е празна!
Сидхарта
„У Херман Хесе (1877 - 1962) може да се открие онова, което Джон Барт в повестта си „Дуниазада“ нарича „трагически оптимизъм“. Той е тъжносмешен автор. В творбите му едни откриват карнавалност, други – етическа параболичност. Тези качества не са взаимноизключващи се. Само че, иронията на Хесе наистина най-често е оставала неразчетена, пренебрегната. И това е обяснимо при толкова много читатели, жадни за учител, който да носи едно ненаучно познание, за наставник, който да не назидава. И до ден днешен тази нужда стои на дневен ред – успехът на Паулу Коелю е най-близкото доказателство по време до нас. Куелю е и пряко задължен на прозата на Хесе... Но нека, ако вече сме попаднали на Куелю, да видим все пак как стоят нещата при един автор от времената на действително острия дефицит на хармония, времената на болката. Защото днес болката е замазана от съмнението дали не е фантомна. Във времето на симулациите Хесе е един старомоден търсач на истински неща...“
Херман Хесе
Херман Хесе (1877–1962), лауреат на Нобелова награда за литература през 1946 г., е сред най-известните писатели на XX век. Книгите му достигат тиражи без аналог в немската литература. Обявен е за най-превеждания немскоезичен автор след братя Грим. Прекарал по-голямата част от живота си в Швейцария, той е свързан с немската литературно-философска традиция. Водеща в творчеството на писателя е темата за младостта като най-вълнуващото време, през което се изгражда бъдещето на човека.
Няма добавен откъс от книгата!