Вашата количка е празна!
Мъртви души - мека корица
Ново издание с нов превод на Ива Николова
Прочетете истинската история на Копейкин!
Мъртвите души – умрелите крепостни селяни, които още не са заличени от преброителните списъци, и господарите им, плащащи данъци за тях, се превръщат в удобно средство за изобретателния измамник Павел Иванович Чичиков отново да ограби държавната хазна. Той се установява в отдалечена провинция, където с лъжи и заблуди спечелва благоразположението на градския елит, от който зависи узаконяването на екстравагантната му идея да купува списъци с предали богу дух селяни, за да ги заложи пред държавата и да спечели пари срещу тях. Чичиков обикаля именията на седмина наивни, но и алчни земевладелци и придобива техните мъртви души, а зловещата корупция в Русия широко отваря вратите пред това измамничество. Със сатира, равносилна на гротеска, Гогол представя типологични образи на отмиращия крепостен строй и пропитите му с фалш и безпътие нрави, станали нарицателни, като знаковия герой Плюшкин и участника във войната с Наполеон капитан Копейкин. А присъдата на автора за измамника Чичиков е ясна – макар и лицемерно разкаян, той може да бъде единствено беглец.
Николай В. Гогол
Николай Василиевич Гогол, руски писател и драматург, е роден на 1.04. 1809 г. (20.03.1809 стар стил) в село Сорочинци (днес село Големи Сорочинци), Полтавска губерния, Украйна в семейството на бедния, но образован помешчик Василий Афанасиевич Яновски-Гогол и Мария Ивановна Косяровска. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава 2 г. (1818-1819), и в Нежинската гимназия за висши науки (1821-1828). През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки“, „Северные цветы“ и „Литературная газета“, сприятелява се с Пушкин (1831). Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка“ (1831-832), възторжено посрещната от Пукин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески“ (включващ „Невски проспект“, „Записки на лудия“, „Портрет“, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, съответно през 1836 и 1842, „Нос“ и „Шинел“) и „Миргород“ (включващ „Вий“, „Тарас Булба“ и др.), създава пиесата „Ревизор“, поставена в Москва през 1836 г. Помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския университет от лятото на 1834 г. до края на 1835 г., след което се отдава на писателски труд. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 г., живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба“ (1841), романа „Мъртви души“ (1842), чийто втори том (започнат още през 1840 г.) изгаря през лятото на 1845 г. „Избрани места от преписката с приятели“ се появява през 1847 г., а посмъртно - през 1857 г. е отпечатана „Размишления за Божествената литургия“. Окончателно се завръща в Русия (април 1848) след поклонничество на Гроба Господен.
Живее в Одеса, в Малорусия, Петербург, посещава Оптинската Пустиня, но по-голямата част от времето си прекарва в Москва. Изгаря новата редакция на втория том на „Мъртви души“ на 11/12. 02. 1852 г. Умира няколко дни по-късно - сутринта на 4.03. 1852 (21.02. стар стил) в дома си на Никитски булевард в Москва, погребан в гробището на Свято-Данииловия манстир, а след революцията, през 1931 г., прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир. Ролята на писателя в съвременната световната култура е огромна.
Няма добавен откъс от книгата!
Нови Книги
Бестселъри
Разпродажба
Книжка със стикери за упражнения и игри: Четенето 5-7 години
- 1.18 EUR
- 1.48 EUR