Kогато историкът се озове в море от документални свидетел Аство, той си задава поредица от въпроси относно потайната страна на междуличностните отношения, на които невинаги на мира верните отговори, ако не надникне в летописи, дневници и спомени. Интимната история на Човечеството не съдържа пикантни клюки за жълти вестници, а обяснява преднамереното поведение на овластените понякога с неподозирани чувствени причини. Скулптурите на площадите и портретите по стените въздигат в небесата обожествяващите се вождове. Те на свой реда подчинени на своите „низки страсти", въпреки ореола на изкуственото възвеличаване. Стъпилите на върха на държавата са толкова зависими от секса, колкото и техните пода ници в низините, но с власт и сила могат да задоволят похотта си в много по-големи измерения. Тук не става дума за охулва не и очерняне, нито за отричане на несъмнените заслуги чрез прилагането на избирателен подход, а за обрисуване на многоцветни образи в тяхната променливост според сложилите се обективни обстоятелства. „Никой не е по-голям от Истината", както и от Историята, също с главна буква.
Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929, София, убит на 11 септември 1978, Лондон, Великобритания, е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент от времето на комунистическото управление на Народна Република България (1944 – 1989).
English
