Ким Хафез плава с кануто си в Канада. Ким Хафез поема по водните артерии на втората по големина страна в света към арктическия полярен кръг. Без специални тренировки, без основни умения, дори без лична карта францъзинът се отправя към своето предизвикателство от 7000 км със 130 кг багаж, 1000 долара и с една-едничка цел: не физическото, а духовното пътуване, докосването до свободата на безбрежното усамотение, където човекът се слива с пулса на заобикалящата го среда.

Захранван от „тайната алхимия на природата“, прословутото канадско гостоприемство и добрината на хората по пътя, Хафез изживява и техните мечти, осъществява пътешествието, за което мнозина жадуват, но малцина предприемат. В студ, порои, виелици и ледникови води французинът навлиза все по-дълбоко в човешката душа и безкрайната пустош на една красива земя. Тежките условия не са изпитание, а урок – най-добрият учител е преживяването, затова Ким приема трудностите като благословия, която му позволява да разшири собствените си граници.

Самотният гребец рисува с думи, които изпълват сетивата и ума и ни кара да разберем истинския смисъл на времето, на наситените с преживявания часове и философията на незабавното случване. Французинът успява да освободи ума си, за да поеме по пътя на тук и сега и да усети живота в неговата пълнота.

За да се намеря, трябва първо да се изгубя, да забравя къде съм... дори кой съм.

Няма добавен откъс от книгата!