Преди десет години Уитни Гейбъл се появи най-неочаквано в живота ми с дългите си крака и сините си очи. Не знаех името ѝ, не се и интересувах от него.
Като всеки мъж от семейство Рискоф, се заех да получа онова, което исках. И горяхме като опустошителен огън, докато тя не реши да се омъжи за друг. Сега ме мрази. И вероятно така е редно. Появих се на сватбата ѝ и възразих. С това я изпратих обратно у дома. Сама и без пръстен.
Казват, че Рискоф и Гейбъл не могат да имат своя щастлив край… но аз не съм приключил с Уитни Гейбъл. Никога няма да приключа с нея. Нашата история няма да има край.
English
_1.jpg)
