„Островът на глиненото ангелче“ разказва не за вече сътворени, с обилни основания за значимост „готови“ хора, а за усилията в „направата“ на Човек: роден по ангелски искрен и доверчив, мек и податлив. Имат ли най-близките му подготовката и отдадеността да превърнат дните си в „обеззаразено“ с любов и загриженост място, знаят ли как да „ваят“ наследника си, да го закалят в огъня на своите грижи, знания, добродетели, преди да го докоснат пръстите на живота. Така че „островът“ не е „някъде“, а е навсякъде, където се раждат и живеят хора, приели дълга да „направят“ от своето ангелче още един летящ Човек. Или поне човек, в чиито постъпки да личи, че в детството по-дълго е носил крилата си...
English
