Вашата количка е празна!
Момчета на стоп
Романът „Момчета на стоп“ започва с една непринудена разходка на автостоп. Четири момчета бягат неофициално от къщи, за да прекарат уикенда на морето. Скоро обаче забавлението неочаквано се превръща в ужас. Наред с напрегнатите ситуации, които се преследват от глава в глава и водят към драматичен финал, сюжетът наблюдава и развитието на едно парадоксално привличане. Красивата Алис ги качва в своето BMW и оставя трайна следа в единия от младежите, смесва представата му за добро и зло, създава тенденционзност за прототипа на търсения женски образ през годините. Можеш ли да обичаш, без да се страхуваш и в абсурда на превъзмогнатия ужас? Може ли в злото да има добро, или любовта да подейства като транквилант на престъпната мания?
Едно спиране на стоп за по-добър уикенд като метафора за по-добър живот. Или стъпка към неизбежната гибел...
Действието се развива първоначално в Слънчев бряг, по-късно и в София. Градска конкретика, детайлна напрегнатост. Кой ще оцелее и после, как ще се развият и разкрият образите на главните персонажи. Със сигурност ще намерите изненади, аз самият се изненадвах, докато пишех „Момчета“-та, казвах си, тук стана заплетено, тук тази глава свърши на най-интересното, тук най-после изплува истината... Фабула като самия живот – нито достатъчно прозрачен, нито само бял или черен.
„- Съжалявам само за едно. Че изобщо тръгнах, че се качихме в онази кола. […] Може да попаднеш на всякакви типове. И в един ден изразът като по филмите губи смисъл, защото си влязал във филма, изживявяш го, ужасът е така реален... Не можеш да смениш канала, можеш единствено да си понесеш последствията.“
„Перспективата пред бъдещия студент беше трудна и необещаваща. […]
- Нашите ще измислят нещо. – окуражи го Георги. – Пък може да си намериш и работа.“
„Искам да се погрижиш за него. – рече тя. – Момчето ще е студент на есен. Той ще има нужда от подкрепата ми.“
„Може би щеше все пак да издърпа новото си аз, от струните на най-чистите си чувства, както предачката извежда преждата от снопа, едно бяло, неопетнено влакно на компромиса и щастието.“
Васил Ю. Даскалов
Васил Ю. Даскалов
Казвам се Васил Юриев Даскалов. Роден съм през 1981г в Стара Загора. Завършил съм френската гимназия „Ромен Ролан“ в родния ми град и сетне, като естествено продължение - Френска филология в Софийския университет. След безкрайните писания в юношеска възраст, непринудени и нерафинирани, и след период на допълнително улягане и поглъщане на впечатления от столичния хабитат, идва ред на авторската проза. Обичам да предавам детайлно напрегнатите ситуации, да анализирам и разбулвам образите на персонажите. Като читател или зрител винаги ми е интересно да видя някаква предистория, която обуславя състоянието и действията. Така не само се вълнувам от основната фабула „какво“, но и следя допълнителната нишка „защо“. Считам, че се стремя да положа такава двуизмерна интрига и в произведенията си. Любими автори? Ремарк, Димитър Димов, Анри Тройа. Храня носталгия по старото френско кино. Любими мотиви като автор? Развитието на юношеския и на женския образ, семейството през деветдесетте години на XXв, необичайната авантюра като метафора на самовнушението.
Няма добавен откъс от книгата!