Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както ерудирани, така и масови читатели. Смесването на действителност и измислица продължава с обитателите на тези изобретени светове. Защо ни затрогва до сълзи бедата на някой литературен герой? В какъв смисъл „съществуват“ Анна Каренина, Грегор Замза и Леополд Блум?

Едновременно медиевист, философ и изследовател на съвременната литература, Еко удивлява най-много, когато се спира върху удоволствието от изброяването. Той ни показва, че скромният списък, потенциално безкрайната редица, ни позволява да съзрем безкрайното и да се докоснем до неизразимото. Този „млад романист“ е майстор, който има да сподели мъдрости за изкуството на прозата и силата на словото.

Няма добавен откъс от книгата!