Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без да е спотаила минусите. В. Мутафчиева винаги пише за тези минуси с обич и болка - за да подтикне към размисъл и самооценка, за да остави поука.

Трудно е да се определи видът на книгата. Тя може да се нарече и генеалогия, и историко-икономическо и историко-географско описание, някъде е топонимия, в общ план е народопсихология, в отделни части - есеистика. Този авторов интердисциплинарен модел на познание се открива при родословните анализи и при селищната "фотография", откъдето са черпили живителни сокове или са битували потомците на отделните родови разклонения.

В цялото си произведение В. Мутафчиева следва генеалогичната аксиома, според която историята на даден род трябва да се поставя в контекста на своето време и нрави. Само тогава биографията на рода става елемент от биографията на народа. В изваяните образи на предци и потомци се открива кърмата на родовата пазва, но в същата познавателна степен - техният живот и дела са разкрити като отражение на българското светоусещане, като традиция и новости, като борба и движение.

Антоанета Запрянова, сп. "Исторически преглед"

Няма добавен откъс от книгата!