Вашата количка е празна!
Вера Мутафчиева. Избрани произведения, том 12: Бивалици III. Небивалици
"В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..."
Вера Мутафчиева
"Във Верините "Бивалици" има страници, които е грехота да се обясняват. Трябва да се четат. Такива са описанията и преживелиците й след бомбардировката на София на 10 януари 1944 г. и бягството на изоставилите я жители; за домашната прислужница Наста; потресающата среща с първите пехотни части на Червената армия във Велико Търново. От тая класа е и разказаното - същинска поема, за звучността и красотата на френския език, разкрити й от такъв магьосник-преподавател като Андре Жирар. "Признавам: моето първо и последно филологическо образование." И продължава с признанието, че толкова десетилетия си изкарва хляба, "като върти думи в изречения", но е сигурна, че нямало да оперира с майчиния си език така, ако не била чиракувала при Андре Жирар с френския."
Цанко Живков
"Казвам го под сурдинка. Вера Мутафчиева не е по моделите, особено ако става дума за един. По-дълго изтърпява два модела, и то ако взаимно се поставят под въпрос. Като няколкото противопоставяния в личния ѝ опит - между неясните бивалици на живота и по-ясните свои бивалици, между бивалиците и изложените на недостоверност небивалици на писането, между историческата монография и историческия роман, между романа на историческа и романа на съвременна тема. Разбира се, щом й попаднат в погледа, тя претопява тези двойки. Като външната бивалица на смъртта на Сталин, преляла в личната бивалица на раждането на двете й дъщери, или като съчинените от нея романни небивалици, които преминават в бивалиците на живота."
Проф. Богдан Богданов
Вера Мутафчиева
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
Няма добавен откъс от книгата!