Магическото въображение на испанския майстор на словото

Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.

„Симфонията на времето“ от Алваро Арбина, когото критиката сравнява със самия Карлос Луис Сафон. На български ги обединява и преводът - дело на Светла Христова.

Изключителният роман събира по един необичаен начин между страниците си любовна драма, фамилна сага и историческа интрига. Героите кръстосват между столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, а действието се пресяга до африканските джунгли и бреговете на Куба.

Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.

„... И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.“

„Слушай внимателно.
Не се улисвай по външни звуци, по шепота на сухите листа, кръжащи навън, по песента на дъжда, по лекия полъх на ветреца, който търси да се подслони на прага. Забрави умората си, съня и незримата нишка, с която той тегли клепачите ти. Забрави звуците, извиращи от теб, туптенето на сърцето, дъха, ясно доловим в зимните нощи. Забрави буйния поток на собствените си мисли, плетеницата от спомени и фантазии, която винаги намира пролуки, за да се промъкне във всички истории. Забрави всичко, което можеш да забравиш, и само слушай внимателно.
Ще започнем от началото на тази история, ако изобщо съществува история с начало. Но трябва да знаеш отсега: това ще е митична история, която не казва истината, история, измамна като всяка друга. Ще бъде звезда, една от хилядите, които съзерцаваш всяка нощ, браздящи Вселената в течение на безброй години, докато стигнат до нас под формата на светлина, на привидения, разказващи отколешни случки.
Решиш ли да се потопиш в нея, моля те, слушай внимателно.“

В един мразовит февруарски ден млада жена стои на перона на гара „Ватерло“ в Лондон. Очаква своя съпруг художник, но той няма да се появи – нито в този ден, нито в следващите. Изчезването му задвижва поредица от мистериозни събития, в които наследницата на могъща баска фамилия с минало, обвито в мрачни легенди, ще се впусне в трескаво преследване на истината. А тя е по-невероятна и от най-смелите фантазии.

Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, големите европейски разузнавания са по петите на тайнствен ръкопис, „Нотите на времето“, който дава власт над бъдещето. Но неговият произход е скрит в десетилетията назад, когато се създава модерната индустрия, а търговията с роби още е доходоносен бизнес.