Книга двадесета от поредицата „История на войните“

От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Италия, тъй впечатляваща с красота и културни традиции, извървява дълъг път, осеян със сериозни изпитания, преди да оформи своята съвременна държавност. Политическото разделение на Апенинския полуостров има дълбоки корени – в хилядолетната му история многократно и с различна продължителност италианският народ е управляван от чужди владетели. Към началото на XIX век в региона съществуват десетки отделни държави, различаващи се по своето устройство и по степента си на зависимост от външните фактори.

Обединението на Италия е обща цел за всички тях, но формата за постигането на тази цел е обект на сериозни противоречия. Между 1848 и 1866 г. италианците водят три войни срещу Австрийската империя, в които разчитат на различни съюзници. И благодарение на своя героизъм и упоритост постигат така желаното политическо единство. В динамика на събитията от този период обаче са заложени и предпоставките за появата и развитието на редица по-късни явления, които в известна степен бележат съдбата на цяла Европа.

Няма добавен откъс от книгата!