Вашата количка е празна!
Краят на вечността
Андрю Харлан е Вечен, член на елит от бъдещето, един от онези, които живеят във Вечността. Работата му е да пътува в миналите и бъдещите векове и да извършва промени на реалността, засягащи живота на милиарди хора в безкрая на времето.
При една от мисиите си Харлан среща Нойс Ламбънт, красиво момиче от висшето общество на 482-ри век, и се влюбва в нея. Но след това открива, че при една от следващите промени Нойс ще престане да съществува. Ще дръзне ли Харлан да престъпи клетвата си на Вечен и ще рискува ли всичко заради една жена?
Скоро обаче той открива, че дилемата, пред която е изправен, е много по-голяма и залогът е не само любовта му към Нойс, но и самото съществуване на Вечността. Нещо повече – той ще трябва да избира между Нойс и Вечността!
„Всяка страница на този роман е заредена със съспенс и неочакваните обрати следват във всяка глава.“ – NEW YORK TIMES
„Грандиозна и мрачна утопия...“ – Братя Стругацки
„Неговата най-брилянтна творба.“ – LOCUS
Айзък Азимов
Айзък Азимов е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.
Азимов написва или редактира над 500 тома, а общия брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи — всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.
Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.
На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.
Няма добавен откъс от книгата!