Вашата количка е празна!
Пиеси: Стъклената менажерия. Трамвай „Желание”. Френският квартал
***
Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло...
*
Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. „Не ме пускай!“ Дори старците понякога казват „Не ме пускай!“. Сякаш можеш да ги спреш! А погребенията са тихи, с красиви цветя.
*
Tе изчезват зад мен. Отиват си. Хората, които си познавал на определени места, го правят... отиват си, когато и ти си отиваш. Земята сякаш ги поглъща, стените ги поемат като влага, остават с теб само като призраци; гласовете им са ехо, притихващо, но незабравимо.
Сега тази къща е празна.
Тенеси Уилямс
Пиесите на двукратния носител на наградата „Пулицър“ Тенеси Уилямс (1911–1983) се нареждат сред върховите постижения на американската драма през ХХ век. Пропити от характерната чувствителност на Американския юг, те са белязани и от личните трагедии на своя създател – привързаността му към страдащата от шизофрения сестра, болезнената атмосфера в семейството, собствената му пристрастеност към опиати и алкохол, старанието да крие своята хомосексуалност.
Тенеси Уилямс е автор на шедьоври като „Камино Реал“ (1953), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955), „Орфей слиза в ада“ (1957) и „Нощта на игуаната“ (1961). Драмите му са поставяни от режисьори от ранга на Елия Казан, а във филмовите им адаптации участват Кърк Дъглас, Катрин Хепбърн, Джон Малкович, Кийфър Съдърланд („Стъклената Менажерия“), Марлон Брандо и Вивиан Лий („Трамвай „Желание“).
Няма добавен откъс от книгата!