Тази книга говори за много и важни неща, фокусирани около три центъра. Преди всичко тя всъщност говори за тоталната криза на земната цивилизация – криза, причинена от егоизма и бездуховността ѝ, от острия недостиг на морал в хората. И книгата показва, че последователните вълни на сигналите, които ни изпраща очертаващата се трагична развръзка на тази криза, вече са достигнали апогея си и са съвсем малко преди развръзката. Именно магическата реалност – отвъдният свят, който управлява видимия ни свят – удря най-силно камбаните на тревогата, за да
ни предупреди за свършека на тази цивилизация, да ни покаже малкото време за промени в нас.
Гласът и видимото лице на отвъдното е живота и делото на българската пророчица Ванга. Тя е външният и ярък израз на отвъдното. Нейният всеотдаен, самоотвержен и дълбоко трагичен живот е червената нишка през цялата книга. Над 70 години тя служи на отвъдното, на хората, на доброто – след 12-годишната си възраст, грижи се и за близките си – „забравила“ себе си.
С пълно основание може да се каже, че пред нас е един живот-подвиг, извършван от малко хора в познатата ни история на земната цивилизация. Би трябвало Ванга да остане в историята като подвиг и като глас на отвъдното.
Другият централен фокус на книгата е ненатрапчивото доказване на реалността на отвъдното и на управляващата му роля на отсамното. Доказателствата са чудесата, непрекъснато показвани от Ванга, цитирани от научни изследвания и проявяващи се чрез други ясновидци.

Няма добавен откъс от книгата!