Първият път, когато срещнете някого, установявате зрителен контакт. Усмихваш се, казваш „здравей“. Всичко е така просто, нали... ако този някой сте вие, а не съм аз. Първият път, когато срещнах Дилън Рийд, установих зрителен контакт с различна част от тялото му. Все пак, аз съм много добра в едно – да бъда срамежлива, да не говорим, че, за съжаление, съм и доста доста умела в това да се правя на глупак пред човек, който ме привлича.
По онова време не знаех нищо за него, но се оказа, че Дилън беше звездата на футболния отбор, един от малкото играчи, за които се очакваше да влязат в НФЛ, и в крайна сметка, го срещах из целия кампус. Досега той не знаеше, че го наблюдавам тайно.
Сега, когато се виждаме всеки ден, той знае кога ми е трудно да отместя поглед. Не помага и това, че не съм най-финият човек на света. Той ми се усмихва и ми казва, че ме намира за очарователна заради моите странности. Дори не мога да му кажа, че сърцето ми бие по различен начин, когато е наоколо. В крайна сметка, мисля, че и двамата падаме – аз по него, а той...
English
_49937_1.jpg)
