Вашата количка е празна!
Точно в три
За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот „се е напълнил с мъртъвци“ и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата й беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение „Точно в три“ не е нищо друго освен аутопсия на смъртта, сурово описание на безвъзвратната раздяла на душата с тялото. Но смъртта е и свобода – движение, неразривно свързано с душата, която трябва да бъде спасена. Ето защо все по-често го навестява „ангелът на миналото време“, ето защо все по-рязко пада той и „осъмва в града на къртиците“.
„Точно в три“ – най-новата книга на поета – е разделена на три части, като всяка една от тях хвърля обилна светлина върху другите. Могат да бъдат четени и поотделно, но така или иначе и трите са проникнати от множество тайнствени съответствия. Същите, каквито съществуват между реалното и въображаемото, между реенето и гравитацията, между живота и смъртта.
Асен Валентинов, редактор на книгата
Георги Борисов
Георги Борисов Богданов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт „М. Горки” в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт” (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература” в „Профиздат” (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика” в БНТ (1992 –1993). От създаването на сп. „Факел” (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. до закриването му през 2011 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел” (1991 – 1995) и „Факел експрес” (1995). От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов”.
Превежда руски, френски и английски поети, сред които Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан. Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия, Унгария, Северна Македония и др.
Участник в редица международни литературни срещи и фестивали в Европа. През 2009 г. е сред почетните гости на Московския панаир на книгата, а през 2019 г. – на Салона на книгата в Париж.
Носител е на литературните награди:
Владимир Башев – за най-добра първа стихосбирка (1977)
Златният ланец – голямата награда за поезия на в. „Труд” (1999)
Иван Николов – за най-добра поетична книга (2001)
Славейковата награда – за лирично стихотворение (2007)
Милош Зяпков – за най-добра книга (2009)
През 2008 г. Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал „Петър I”, а през 2013 г. получава наградата на Министерството на културата „Златен век”. Лауреат е на международната награда „Русская премия” за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация” (2015).
Женен. Съпруга – Александра, син – Алеко.
Издадени книги:
По пладне, някъде в началото. София, Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1977.
Оставете човека. Стихотворения. София, Български писател, 1981.
Врати. Стихотворения. София, Български писател, 1986.
Пришълец. Стихотворения. София, Петриков, 1992.
Живият бог. Поеми. София, Свободно поетическо общество, 1997.
Точно в три. Стихотворения. Пловдив, Жанет 45, 2008.
Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода. Стихотворения и преводи на български и руски език. Москва, Центр книги Рудомино, 2012.
Нищо. Стихотворения и поеми. Пловдив, Жанет 45, 2015.
И замирисва на море. Стихотворения. София, Факел експрес, 2019.
Няма добавен откъс от книгата!