Стихотворенията му са една своеобразна философия на човешката участ. В сътвореното от Александър Геров са дълбоките прозрения на търсещия дух. Мислите и образите на поета са устремени към жадуваната пълнота на битието, към живота, в който крайното и безкрайното се съчетават, за да придобият стойността на едно висше познание. На познанието, чиито ориентири зареждат съществуването ни със смисъл, дават ни окрилящото основание да бъдем неизменно на страната на живота, въпреки всичко.