Георги Рупчев

Георги Рупчев е роден на 2 септември 1957 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови са стихосбирките „Уморени от чудото“ (1982), „Смяна на нощната стража“ (1986), поемата „Смъртта на Тибалт“ (1989), „Силните на нощта“ (1991), „Зоната“ (1996) и „Приковаване на огъня“ (2001). След смъртта му излизат още две стихосбирки: „Отдалечаване на въздуха“ (2002) и „Инстинкт за неприспособимост“ (2007). Освен като автор на силни и вълнуващи стихове, Георги Рупчев е и талантлив преводач. Той превежда поезия и проза от английски и руски. Негови са преводите на автори като Томас Елиът, Алън Гинсбърг, Уилям Тъкъри, Ана Ахматова, Николай Гумильов, Марина Цветаева, Йосиф Бродски… Виртуозът на поетичното слово е носител на множество награди: наградата за поезия „Димчо Дебелянов“ (1980), Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982), националната награда „Южна пролет“ (1983), наградата на Съюза на преводачите в България (1992, 1994) и националната награда Христо Г. Данов (2001).

Стиховете на Рупчев са превеждани на не един и два езика: английски, френски, немски, италиански, испански, унгарски, чешки, гръцки. Сътрудничил е на много литературни вестници и списания, а наред с поезията и преводите, авторът проявява интерес и към литературната история. След дълго боледуване Георги Рупчев си отива на 28 ноември 2001 г. в София.