В традицията на българската лирическа миниатюра тази книга идва естествено и закономерно. И носи всичко, което едновременно е и традиция, и нещо оттатък. Книгата е единение на усилия и чувства, на сетивност и мечтания. Думите са с номинални значения и многозначещи. Това са стихове за дълбоки часове и изчистени сетива. Магдалена Абаджиева владее нехайността и си позволява да е едновременно концентрирана и разпиляна. Красива книга на кратките, но дълбоки послания. И още нещо – тези стихове се носят в подсъзнанието. И му помагат да се познава – и леко, и ефирно.
Николай Милчев
English
