В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест.
Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през пластовете на преживяното е ценното в „Евангелие на тревата“. В нея има дух, дъх, сърце, молитва, проклятие, гняв, поплак, мъдрост, ирония, самоирония. И кураж да се свързват времената, хората, поетиките и съдбите.
Александър Секулов
English
