РАЗКОВНИЧЕ
Няма място за тревога.
Времето владея.
И да излекувам мога.
И да разболея.
Мога да иззидам стая
и да те заключа.
После да се припозная
и... да ти се случа.
Да се доизмисля веща.
Пакости да върша.
В спомени да се заклещя.
И да се прекърша.
Тебе, Обич, да пустосам,
че си все невежа!
Поглед с твоя да кръстосам
и да се порежа.
Корени да пусна мълком.
Семена да пръсна.
А пък ти моли се дълго
в тебе да възкръсна.
English
umie_40886_1.jpg)
