Вашата количка е празна!
Всички и никой
„Всички и никой“ е първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единственият текст на автора с криминална тематика. Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител.
„Всички и никой“ е първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единственият текст на автора с криминална тематика.
Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител.
Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си.
„Всички и никой“ вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и през 1978 година се появява едноименният филм с участието на Велко Кънев, Григор Вачков, Константин Коцев, Катя Паскалева, Тодор Колев и други.
Заедно с това първият роман на Йордан Радичков ражда и една история, която започва да обикаля из страната и придобива свой собствен живот като хора из цяла България свидетелстват за реалността на споменатата по-долу бележка.
Книгата започва с писмо от разбойниците от село Косталево, които споделят, че все по-често във вилните зони, собствениците на къщи оставят бележка до разбойниците: „Молим да не разбивате вратите и заключалките, във вилата няма покъщнина!“.
Отговорът на разбойниците, четлив и грамотен, винаги следва: „Има-няма покъщнина, ние сме длъжни да провериме!“.
Йордан Радичков
Йордан Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм.
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Няма добавен откъс от книгата!